Жизнь, жизнь...
Есента се проточи в циганско лято, топлината през деня и липсата на слани даваше поле за илюзии.
Беше неделя, безвремието на все още хубавите есенни дни позволяваше да се държи отворено прозорчето на мазата която ползваха за квартира, стаята беше на приземния етаж към задна улица.
Вътре бяха двайсетинагодишни младеж и девойка които нямаха даже и лека представа колко струва всеки миг от безкомпромисната младост която им подарява живота.
Нямаха и представа от дуализма на разума в разбиранията за света но това е отделна дълга тема.
Вятърът размиташе есенни листа в борис-виановско оранжево.**
Сюррреализъма струеше отвсякъде за тези които го усещат (за неразбиращите в алтернативна версия -сюргун).
И всички други подобни меми и клишета се тарляха и сврецваха във плите*.
Ралица излезе от банята с кърпа на главата
наближаваше единайсе преди обяд.
Иван седеше на леглото в поза разчекната жаба и си щъкаше ноктите на краката с нокторезачка
Беше ученическата ѝ любов, тя остана след училище в окръжния град и работеше сервитьорка в "Кладенеца".
Той идваше уикендите при нея, нямаше особени амбиции и се върна в провинцията при аграрите .
Обикновена житейска история.
Или щеше да е такава ако не се месеха боговете и духовете в живота на хората.
Беше дребничка не чак гърчава както им вика доктора Караджов на амбициозните, с красиво правилно лице с високо изрязани скули и изразителен глас.
Обаче някак си все не можеше да си представи да прекара години в тази мазичка запълнени с мъкнене на детски колички по стъпалата.
Иван продължаваше да реже нокти обут в размъкнати долни гащи с провиснали атрибутации.
Навеждайки се да разтрие косата си с кърпата тя го загледа между краката си, съвсем и заприлича на жабок който се гмурка към дъното погледнат надолу с главата , беше почнал да пуска коремче.
Иван вдигна поглед от ноктите на чаршафа към отсрещната стена и погледа му попадна на гледка.
Наведена, надупена, гола и с леко набол косъм гледката сякаш му казваше "ела, какво чакаш, идвай ".
Беше пристигнал вчера с последния автобус и изчака Ралица да свърши работа висейки в кръчмата, прибраха се и правиха набързо секс преди да заспят.
Ралица гледаше внимателно вторачения му поглед, ако имаше акаунт с право на достъп до акашовите записи щеше евентуално да узнае какво толкова виждаха пишконосците (запомнила беше този странен термин намерен в незнаен блог в нета като мислеше че са някакви кръстоносци) във гледката на надупена жена.
Иван си изтри пръстите в чаршафа за да махне люспите от размекнати кожички и нокти и погледна решително гледката с изражение на някой който се е светнал че да имаш име е просто етикет наложен от обществен договор в който не си участвал и че може да се наричаш както искаш.
Като малък четеше индиански книжки и сега му хрумна че може да се нарича с индиански имена като Режещия нокти в мрака или Обладателя на наведената същност.
Ралица усети в себе си решителна сила да се махне от ситуацията.
Изправи се и тръгна....без да знае че доста векове преди някой е казал Лазаре стани и тръгни.
Можете да сложите краища на комеди ситуацията според фиксациите и убежденията си .
Ралица се омъжи за меринджей, две деца и т.н.
----------
P.S.Ралица е истински персонаж , магазин Пинята
Иван е фиктивно име на другия персонаж , историята е loose based
-------
*
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Джаберуоки
**
https://chitanka.info/text/37305-syrtsa-za-iztrygvane
tnx to Sekundi4ka the Μοῦσα***, превъплъщение на богините
TNX: Thanks - this ham radio abbreviation is widely used for Morse / CW transmissions
***Μοῦσα - муза (женско божество на изкуството)
Ἄνδρα μοι ἔννεπε, Μοῦσα, πολύτροπον, ὃς μάλα πολλὰ / πλάγχθη - Музо, запей ми за оня герой многоопитен, който странствува дълго,
(Одисея - Омир / Превод: Георги Батаклиев, 1971)
μουσική (изкуство, създадено от Музите, в частност музика и поезия)
that was all friends
Беше неделя, безвремието на все още хубавите есенни дни позволяваше да се държи отворено прозорчето на мазата която ползваха за квартира, стаята беше на приземния етаж към задна улица.
Вътре бяха двайсетинагодишни младеж и девойка които нямаха даже и лека представа колко струва всеки миг от безкомпромисната младост която им подарява живота.
Нямаха и представа от дуализма на разума в разбиранията за света но това е отделна дълга тема.
Вятърът размиташе есенни листа в борис-виановско оранжево.**
Сюррреализъма струеше отвсякъде за тези които го усещат (за неразбиращите в алтернативна версия -сюргун).
И всички други подобни меми и клишета се тарляха и сврецваха във плите*.
Ралица излезе от банята с кърпа на главата
наближаваше единайсе преди обяд.
Иван седеше на леглото в поза разчекната жаба и си щъкаше ноктите на краката с нокторезачка
Беше ученическата ѝ любов, тя остана след училище в окръжния град и работеше сервитьорка в "Кладенеца".
Той идваше уикендите при нея, нямаше особени амбиции и се върна в провинцията при аграрите .
Обикновена житейска история.
Или щеше да е такава ако не се месеха боговете и духовете в живота на хората.
Беше дребничка не чак гърчава както им вика доктора Караджов на амбициозните, с красиво правилно лице с високо изрязани скули и изразителен глас.
Обаче някак си все не можеше да си представи да прекара години в тази мазичка запълнени с мъкнене на детски колички по стъпалата.
Иван продължаваше да реже нокти обут в размъкнати долни гащи с провиснали атрибутации.
Навеждайки се да разтрие косата си с кърпата тя го загледа между краката си, съвсем и заприлича на жабок който се гмурка към дъното погледнат надолу с главата , беше почнал да пуска коремче.
Иван вдигна поглед от ноктите на чаршафа към отсрещната стена и погледа му попадна на гледка.
Наведена, надупена, гола и с леко набол косъм гледката сякаш му казваше "ела, какво чакаш, идвай ".
Беше пристигнал вчера с последния автобус и изчака Ралица да свърши работа висейки в кръчмата, прибраха се и правиха набързо секс преди да заспят.
Ралица гледаше внимателно вторачения му поглед, ако имаше акаунт с право на достъп до акашовите записи щеше евентуално да узнае какво толкова виждаха пишконосците (запомнила беше този странен термин намерен в незнаен блог в нета като мислеше че са някакви кръстоносци) във гледката на надупена жена.
Иван си изтри пръстите в чаршафа за да махне люспите от размекнати кожички и нокти и погледна решително гледката с изражение на някой който се е светнал че да имаш име е просто етикет наложен от обществен договор в който не си участвал и че може да се наричаш както искаш.
Като малък четеше индиански книжки и сега му хрумна че може да се нарича с индиански имена като Режещия нокти в мрака или Обладателя на наведената същност.
Ралица усети в себе си решителна сила да се махне от ситуацията.
Изправи се и тръгна....без да знае че доста векове преди някой е казал Лазаре стани и тръгни.
Можете да сложите краища на комеди ситуацията според фиксациите и убежденията си .
Ралица се омъжи за меринджей, две деца и т.н.
----------
P.S.Ралица е истински персонаж , магазин Пинята
Иван е фиктивно име на другия персонаж , историята е loose based
-------
*
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Джаберуоки
**
https://chitanka.info/text/37305-syrtsa-za-iztrygvane
tnx to Sekundi4ka the Μοῦσα***, превъплъщение на богините
TNX: Thanks - this ham radio abbreviation is widely used for Morse / CW transmissions
***Μοῦσα - муза (женско божество на изкуството)
Ἄνδρα μοι ἔννεπε, Μοῦσα, πολύτροπον, ὃς μάλα πολλὰ / πλάγχθη - Музо, запей ми за оня герой многоопитен, който странствува дълго,
(Одисея - Омир / Превод: Георги Батаклиев, 1971)
μουσική (изкуство, създадено от Музите, в частност музика и поезия)
that was all friends
Comments
Post a Comment