Май трябва да видя Париж

Естествено, смрадта бе най-голяма в Париж, защото Париж бе най-големият град на Франция. А там, между улиците „Фер“ и „Феронри“ се гушеше едно кътче, където зловонието достигаше своя апогей: Гробището на невинните.
Цели осемстотин години тук бяха заравяли умрелите от болницата „Божи дом“ и околните енории,
цели осемстотин години, ден подир ден, бяха извозвали с тарги трупове,
за да ги изтърсват в дългите ровове, цели осемстотин години в гробници и костници
се бяха пластили кокал върху кокал. Едва по-късно, в навечерието на Френската революция,
когато някои гробове застрашително пропаднаха и смрадта от преливащото гробище подтикна жителите
не към безобиден ропот, а към истински бунт, то най-сетне бе затворено и изоставено.
Милионите кости бяха изринати в катакомбите на Монмартр и на освободеното място уредиха пазарен площад.
https://chitanka.info/text/3052

Comments

Popular posts from this blog

Вот и лето прошло, словно и не бывало

Жизнь, жизнь...

Chauraspanchasika, или Петдесет куплета от един крадец...