Някой ден

Някой ден ще напиша история която започва с мистичното
...Луната като тънка курвенска вежда

се усмихна, божество е

и се подхилваше на грозния свят отдолу
спина в грязи, руки в масле
дали има минимална приемственост между поколенията
на кого му е притрябвала



под ним струя светлей лазури

над ним луч солнца золотой
а он мятежной ...

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Вот и лето прошло, словно и не бывало

Image
Имало някога една Sekundi4ka... Пак се извинявам и предупреждавам (Praemonitus praemunitus) че всички картинки и текст са обект на авторско право. "Нелицензираното мислене е забранено." * За начало искам да ти благодаря за вниманието, майтап ....всеки път си толкова стегната и нацупена че чак почти ме отказва но звездите вещаят друго - че трябва да съм благодарен че ме събуди. ---- *цитат от Виктор Пелевин Ще се опитам да избегна дихотомията в стила на повествованието аз-такова , ти - онакова. Предполагам смяташ че те възприемам единствено само като сексуален обект. Млада и красива си в това няма спор макар красива и да е в особен смисъл. Жените от малки са приучени от черните магьосници да се осъзнават като сексуални обекти и не знаят че могат и да летят. Черните магьосници са просто останалите обичайно тъпички хора около нас които от малки ни набиват в главите тяхната посредствена представа за света. Докато жените са млади и красиви това работи обач...
Read more

Жизнь, жизнь...

Есента се проточи в циганско лято, топлината през деня и липсата на слани даваше поле за илюзии. Беше неделя, безвремието на все още хубавите есенни дни позволяваше да се държи отворено прозорчето на мазата която ползваха за квартира, стаята беше на приземния етаж към задна улица. Вътре бяха двайсетинагодишни младеж и девойка които нямаха даже и лека представа колко струва всеки миг от безкомпромисната младост която им подарява живота. Нямаха и представа от дуализма на разума в разбиранията за света но това е отделна дълга тема. Вятърът размиташе есенни листа в борис-виановско оранжево.** Сюррреализъма струеше отвсякъде за тези които го усещат (за неразбиращите в алтернативна версия -сюргун). И всички други подобни меми и клишета се тарляха и сврецваха във плите*. Ралица излезе от банята с кърпа на главата наближаваше единайсе преди обяд. Иван седеше на леглото в поза разчекната жаба и си щъкаше ноктите на краката с нокторезачка Беше ученическата ѝ любов, тя остана с...
Read more

Chauraspanchasika, или Петдесет куплета от един крадец...

Дори сега, на сън, ако съзра под дрехата й двата портокала с цвета на старо злато и лицето като звездна нощ, снагата, в огън изкована, пронизана от острието, любовта що носи на младите години първата любов сърцето си в снега туптящо бих заровил. Дори сега, ако съзра в очите-лотоси онази немощ, родена под сладостното бреме — младостта, аз пак протегнал бих изстрадали ръце, от устните й пак ще пия упояващото вино като пчела, политнала на воля, която се опива с мед на крехки лилии. Дори сега, ако съзра в очите чакащи безумна болка. хлътнали и побледнели от треската на нашата раздяла, поднесъл бих аз любовта си със венец цветя, нощта би станала любовник мургав, върху гърдите на деня глава обронил. Дори сега в душата си, що повече не чака, аз съзирам все образа изчезнал, все халките златни, звънтящи в допира до малките магнолиеви листи, и снежнобялата и мека кожа, по която бях писал с устните си пламенни куплети, каквито вече н...
Read more